Дойче веле Все повече войници дезертират в Украйна. Какво става с тях
Автор: Игор Бурдиха, Дойче веле
Бягствата на бойци от армията се трансформират във все по-масов проблем за Украйна. Властите не са в положение да санкционират дезертьорите и даже са подготвени да им простят, стига военнослужещите да се върнат на фронта.
През първото полугодие на 2024 година в Украйна са били открити съвсем 30 000 нови наказателни каузи за бягства на военнослужащи: 18 600 за самоволна отлъчка и 11 200 за дезертиране, сочи статистиката на прокуратурата. Това е повече в сравнение с за цялата 2023 година, когато новите каузи са били 24 100, и над три пъти повече от данните за 2022 - 9 400 каузи.
Общо броят на делата от началото на войната е 63 200. И в случай че се направи съпоставяне с оповестената от президента Володимир Зеленски численост на украинската армия от 880 000 души, излиза, че надали не всеки 14-ти боец е избягал.
Тези данни обаче са надалеч от фактическите мащаби на казуса, споделят пред Дъждовни води офицери и адвокати, осведомени със обстановката около бягствата на военнослужащите. Някои споделят, че броят на действителните случаи е три пъти по-голям от този на наказателните каузи, други даже приказват за четирикратно по-голямо количество. Има доста случаи на нерегистрирани бягства, акцентират събеседниците на Дъждовни води.
Причина за противоречие е продължителната процедура по регистрация на закононарушенията във военната сфера, показва юристът Александър Боровой. " Офисите на Държавното бюро за следствия са на стотици километри от фронтовата линия, а следователите и оперативните служащи даже нямат право да влизат във военните елементи ", споделя юристът.
Защо бягат военните
Командирите са длъжни да уведомяват за бягствата и така наречен Военна правна работа (ВСПР), откъдето отхвърлят да оповестят на Дъждовни води с каква статистика разполагат. Но признават, че военнослужащите имат задоволително аргументи да се отклоняват от отговорностите си - като например " прочувствено претоварване и безсилие, обвързвано с продължителното престояване в региона на бойните дейности без ротация ", както и с " незадоволително равнище на подпомагане от страна на командването за решаването на фамилни и социално-битови проблеми ".
Юристи, профилирани по правната помощ за военните, прибавят от своя страна: има значително каузи за овакантяване на службата по чисто официални учредения - задръжка в командировка, неточност при изписване от болничното заведение или даже загуба на връзката с боеца. А това по никакъв начин не е безобидно - от оповестяването на военното състояние насам поради забавяне след отпуска без уважителни аргументи, дори в случай че е единствено няколко часа, може да се получи наказване сред пет и 10 години.
Междувременно законите са станали още по-строги. От февруари 2023 година за неявяване над три денонощия от военната част без уважителни аргументи наказването е най-малко пет години зад решетките. А обвиняване в дезертиране към боец може да бъде отправено още на идващия ден след изгубването му, в случай че желанието на боеца да напусне службата вечно е явно.
Случаят на Сергей К.
Сергей К., служащ в Националната армия, бил мобилизиран през март 2022 година и охранявал стратегически обекти в Запорожка област, до момента в който на 27 август командирът му не го заварил пийнал. Войникът решил да не изчаква наказването си, преоблякъл се в цивилни облекла и отпътувал за Закарпатието при жена си. След три седмици локалните граничари го задържали в гората на брега на граничната река Тиса и го предали назад в частта му.
В началото на тази година Запорожкият съд осъдил мъжа на шест години отнемане от независимост. Обжалвайки решението, мъжът помолил постъпката му да бъде квалифицирана като самоотлъчка - твърдял, че е желал да се върне, само че нямал пари за билет, по тази причина събирал шипки в гората за обмен. Съдът не му повярвал - тъй като той даже не се е опитвал да се свърже с командира си, нито е търсил помощ от други елементи на Националната армия в Закарпатието.
Дезертьорите не се търсят интензивно
Като цяло дезертьорите в Украйна обаче не се търсят интензивно. Военната правна работа, в която на щат работят към 13 000 души, всекидневно получава от командирите описи на изчезналите и дори от време на време ги ревизира по адресна регистрация. Но даже да открие беглеца в дома му, патрулът по предписание единствено сформира протокол. Причината - службата няма право да задържа военнослужащи без съответното разпореждане на съда.
Държавното бюро за следствия пък няма лично наказателно разследване. А точно неговите следователи би трябвало да се обръщат към съда за задържането на заподозрени в дезертиране или самоотлъчка. Както сочат данните от прокуратурата - за 2,5 години следователите са съобщили единствено за 628 съмнения в дезертиране.
Липсата на съдействие сред Държавното бюро за следствия (ДБР) и Военната правна работа (ВСПР) прави невероятно издирването на бегълците от армията, призна още през май пред Дъждовни води депутатът Сергей Ионушас. Тогава ръководената от него комисия по правоохранителната активност предложи ВСПР да бъде реформирана във военна полиция с разширението на нейните компетенции - чиновниците ѝ да могат да задържат военни, да ревизират транспортни средства, да организират разпити и така нататък Но предлагането сега е в развой на утвърждение от Народното събрание, а опозиционерите предизвестяват, че по този начин ще бъде основан нов " наказателен орган ".
Ресурси за разкриването на закононарушенията няма
За последните 2,5 години ДБР е съумяло да докара до обвинителни актове единствено седем % от всички каузи за бягства на военни. Но то не би трябвало да бъде упреквано незаслужено, в случай, че от неговите 37 000 нови следствия през първата половина на 2024 година 80 % са каузи за дезертиране и самоотлъчка. А щатът на тези, които би трябвало да се борят освен против тези феномени, а и против престъпността на служители, съдии и представители на службите за сигурност, е 1600 души за цялата страна.
" Натоварването, несъмнено, е голямо, само че пък и делата са обикновени и еднотипни. При това следователите от ДБР даже не се пробват да трансформират обстановката - да желаят повече запаси или пък да предложат някакви промени ", споделя пред Дъждовни води юристът Сергей Горбатюк. А шефът на ДБР Алексей Сухачов показва: " Нашата задача е да подпомогнем връщането на бойците на фронта, а не да подобряваме статистиката на откритите наказателни каузи ".
Поради това, както споделя началникът на ВСПР Виталий Левченко, сега преди всичко не са издирванията и търсенето на отговорност, а " подобряването на връзката " във военните елементи, " толерантното отношение към подчинените " и " самостоятелният метод към всеки военнослужащ ".
Обратно в строя
Командирите на подразделенията, които по-рано са гледали оптимално бързо да уволнят бегълците, в този момент се обаждат на всекиго по настрана, разпитват го за неговите проблеми и аргументите, които му пречат да се върне на работа. Кадровикът Виктор Лях да вземем за пример споделя пред Дъждовни води, че през май е обиколил пет области и разкрил няколко десетки бойци от своята бригада на домашните им адреси. " Заповедта беше - да убедя всички да се върнат. А по какъв начин да уверявам някой младеж, до момента в който зад тила му стои жена му, освен това с дете на ръце? Обещавам, че ще му върнат отпуската, че ще закрият наказателното му дело. Ами като го закрият, ще се върна, споделя той. "
Строгите наказания, които не са попречили военните да бягат, в този момент ги плашат и те не се връщат, споделят пред Дъждовни води събеседници от разнообразни военни елементи. " През последните няколко месеца важи следната негласна договореност с ДБР - в случай че командирът заяви, че боецът се е върнал самичък, делото против него се приключва ", изяснява Сергей Горбатюк.
Група депутати оферират тази процедура да се официализира, а както споделя пред Дъждовни води националният представител Сергей Ионушас - доста от командирите са подготвени да простят на бойците.
Източници: " Дойче веле ", " Дневник "
